О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

                                                                                     гр.Русе, 25.04.2016 г.

 

  

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  РУСЕ, в публичното заседание на  23 март през 2016г., в състав:

                                        Председател:    ИНА РАЙЧЕВА

Членове:    ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА 

     ДИАН ВАСИЛЕВ

при секретаря Бисерка Василева и в присъствието на прокурора Андрей Ангелов като разгледа докладваното от съдията Върбанова адм.дело № 656 по описа за 2015год, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 185 и сл. АПК ВР. ЧЛ.159 АПК.

        Постъпила е жалба от Б.Г.Н. ***, с която се оспорват като незаконосъобразни отделни текстове на Наредба №16 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на община Русе. Иска отмяната на чл.16, ал.2 и ал.3 от Наредбата. Претендира присъждане на направените разноски.

        Присъединените в срока по чл.189, ал.2 от АПК страни – О.Т.К., Д.В.Т. и К.Х.Р., поддържат жалбите си  срещу чл.16, ал.2 и ал.3 от Наредбата.

        Общински съвет – Русе, чрез процесуалния представител юрисконсулт Илиев, счита жалбата за недопустима, алтернативно – за неоснователна.

        Участващият в производството прокурор от РОП дава заключение за неоснователност на жалбата.

        Съдът, като взе предвид становищата на страните, всички събрани доказателства и при извършената служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт, приема следното:

        Оспорват се алинеи втора и трета на чл.16 от Наредба №16 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на община Русе на Общински съвет Русе – “(2) В случаите по ал.1 се заплаща и такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, пропорционално върху данъчната оценка на имота. (3) Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал.1, размерът на таксата се определя пропорционално върху данъчната оценка на имота, изчислена съгласно подадена данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ”. В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност на нормите поради противоречие с чл.67, ал.1 от ЗМДТ и преамбюла на Директива 2008/98/ЕО; в съдебно заседание допълнително се навеждат основания за неправилност поради неспазване на процедурата по приемане на чл.16, ал.2 и ал.3 от Наредба №16. Видно от приложеното адм.д. №554/2011г. на АС Русе, съдът е бил сезиран със жалба срещу Наредба №16 в нейната цялост, като основни доводи за незаконосъобразност на акта са нарушения на закона при приемане на наредбата и противоречие с акт от по-висока степен – чл.67 от ЗМДТ. С решение №12/23.04.2012г., потвърдено с 13934/06.11.2012г. по адм.д.№7465/2012г. на ВАС, жалбата е отхвърлена. След оспорване на наредбата и постановяване на решенията по делото, през 2015г., алинея трета на чл.16 е допълнена, като е добавено “изчислена съгласно подадена данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ”; алинея втора не е търпяла промени и към момента на оспорване е в редакцията, в която е била при произнасяне на съда по адм.д.№554/2011г.

При така установеното съдът намира жалбата за недопустима по отношение на направеното с нея оспорване на чл.16, ал.2 и ал.3 – в редакцията й до 2015г. Съгласно чл.187, ал.2 от АПК, последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо. От значение за допустимостта на жалбата в настоящето производство е обстоятелството дали с нея се претендира незаконосъобразност на Наредбата на “същото основание”, т.е. на основание, за наличието /или липсата/ на което съдът е бил сезиран в предходното съдебно производство. Основанията за оспорване на подзаконов нормативен акт са посочени в чл.196 АПК вр. чл.146 АПК – липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на закона. Съгласно чл.196 АПК вр. чл.168, ал.1 АПК, съдът е длъжен да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от с.з. Следователно, с решение №12/23.04.2012г. по адм.д. №554/2011г. на АС Русе, съдът е проверил компетентността на издателя на наредбата, спазването на формата на акта и административнопроизводствените правила, съответствието с целта на закона. Доколкото материалната законосъобразност на чл.16 от Наредба №16 е изрично оспорен, проверено е съответствието на тази норма с материалноправни разпоредби от по-висока степен – чл.67 от ЗМДТ.

Съдът намира, че оспорването на чл. 16 в редакцията му до 2015г. би било допустимо, ако се твърди противоречие с материалноправни разпоредби от по-висок ранг, възникнали по-късно, след първото оспорване на Наредбата. Такива биха били последвали изменение в национални закони или актове на вторичното право на ЕС. В настоящата жалба се сочат като нарушени разпоредбите на чл.67, ал.2 ЗМДТ и Директива 2008/98/ЕО. Първата от тях – ал.2 на чл.67 от ЗМДТ, е допълнена с ДВ бр. 101 от 2013 г., като новата редакция ще влезе в сила на 01.01.2017г., съгласно §18, т.5 от ПЗР на ЗИД на Закона за корпоративното подоходно облагане, обн. ДВ, бр.95 от 08.12.2015г. Последващото влизане в сила на допълнението на чл.67, ал.2 ЗМДТ, доколкото въвежда нов подход в определяне на размера на ТБО, би направило допустимо оспорване на Наредба №16, но към настоящия момент чл.67, ал.2 от ЗМДТ е в редакцията си от 2004г. и съответствието на чл.16 от Наредба №16 към тази норма вече е изследвано.

Относно соченото противоречие с Директива 2008/98/ЕО. Съдът намира позоваването на този акт за некоректно. Видно от чл.1 на Директивата, с нея се определят мерките за защита на околната среда и човешкото здраве посредством предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от образуването и упра­влението на отпадъци, както и чрез намаляване на цялостното въздействие от използването на ресурси и чрез повишаване на ефективността на това използване. Следователно, Директивата регулира отношения в областта на околната среда, поради което е и въведена в националното законодателство със специалния Закон за управление на отпадъците. Обществените отношения, регулирани с Закона за местните данъци и такси, както и издадената по силата на законовата делегация на чл.9 от ЗМДТ Наредба №16 на Общински съвет Русе са различни от тези, касаещи опазване на околната среда, затова и Директива 2008/98/ЕО няма отношение към материалната законосъобразност на чл.16 от оспорената наредба.

Предвид изложеното, тъй като промяна в чл.16, ал.2 и ал.3 – в редакцията й до 2015г. на Наредба № 16 няма, съдът приема, че в настоящето производство е сезиран с оспорване “на същото основание”, което води до недопустимост на жалбата в тази част и тя следва да бъде оставена без разглеждане.

По отношение на жалбата в частта й, в която се оспорва направеното допълнение на чл. 16, ал. 3 от Наредба № 16 на ОбС-Русе. С Решение №1308, прието с Протокол №47/26.02.2015г. на Общински съвет Русе е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба №20 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на Община Русе, с §5 от ПЗР на която е допълнен чл.16, ал.3 от Наредба №16, като след думата “имота” е добавен текста “изчислена съгласно подадена данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ”. Допълнението е извършено съгласно правилото на чл.79 АПК, от компетентен орган, при спазване на процедурата за обсъждане на проекта, гласуване, удостоверяване и обнародване на акта. Извършеното допълнение има уточняващ характер, то не създава нов ред за изчисляване на данъчната оценка, доколкото чл.14 от ЗМДТ /след отмяната на чл.17 от с.з./ е единственият законоустановен начин за определяне на данъчна оценка на недвижим имот. Следователно, с добавения израз не се създават нови задължения за собствениците на недвижими имоти на територията на общината. Поради това допълнението на чл. 16, ал. 3 от наредбата не съдържа властническо волеизявление на орган на власт, с което се създават задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на адресатите на акта и оспорващите не са от кръга лица с право на оспорване, съгласно чл.186, ал.1 от АПК . Ето защо, жалбата и в тази част е недопустима поради липса на абсолютна процесуална предпоставка и следва да бъде оставена без разглеждане.

        Мотивиран така и на основание чл.196 вр. чл.159, т.4 и т.6 от АПК съдът

 

                О П Р Е Д Е Л И:

 

        ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на Б.Г.Н., О.Т.К., Д.В.Т. и К.Х.Р.,***, с които се оспорват чл.16, ал.2 и ал.3 от Наредба №16 за определянето и администрирането на местните такси, цени на услуги и права на територията на община Русе на Общински съвет Русе.

        ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.656/2015г. на Административен съд Русе.

        Определението може да се обжалва пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                         Председател:                                                 

                                                                Членове: 1.

 

                                                                                2.