ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 17.01.2014 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - РУСЕ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на 07.01.2014 г. в състав:
СЪДИЯ: СИБИЛА СИМЕОНОВА
при участието на секретар НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 427
по описа за 2013 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.159, т.1 от АПК.
Делото е образувано по жалба от “Ар Ти Си Юръп Лимитид”, дружество вписано
в Регистъра на Дружествата на Англия и Уелс по дружествен №2108779, действащо
чрез пълномощник Адвокатско дружество “М. и съдружници”, представлявано от
адв. С.М., срещу Отказ на Директора на ОД на МВР – Русе, обективиран в Писмо
Рег. №ПП-27061/11.10.2013 г., да бъде изпълнено искането на Частен съдебен
изпълнител Ц.Г. за спиране от движение на 3 броя МПС по изпълнително дело
№20137600400416. В жалбата са изложени твърдения от името на представляващия и
управител на търговското дружество – жалбоподател по настоящото производство,
че оспорваното писмо е незаконосъобразен отказ от страна на орган на
изпълнителната власт да постанови спиране на автомобили, запорирани от
посочения ЧСИ за удовлетворяване претенции на взискател по изпълнително дело.
Оспорващият претендира съда да отмени процесния отказ и да задължи Директора на
ОДМВР – Русе да извърши исканите действия за спиране от движение на МПС.
Жалбата е процесуално недопустима.
Отношенията между ОДМВР и ЧСИ са възникнали във връзка с изпълнително дело №20137600400416
(л.38-43 от делото), по което ЧСИ е постановил спиране от движение на 3 броя МПС
на основание чл. 431, ал.
6 от ГПК (л.5 от преписката). Постановлението за оказване на съдействие
е връчено в ОД МВР – Русе на 01.10.2013г. (л.52 от делото). С Писмо рег.№
ПП-27061/11.10.2013г. ВНД Директорът на ОДМВР – Русе уведомил ЧСИ относно липсата
на законова регламентация, която да задължи органите на МВР да изпълнят този
акт на ЧСИ, тъй като случаите при които се спира МПС от движение са изрично
изброени в чл. 171, т.2
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и сред тях не попада
хипотезата на чл.431, ал.6 от ГПК (л.2 от преписката). Изрично е посочено, че
освен това и в ЗДвП и в Наредба № І-45 от 24.03.2000г. за регистрацията,
отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни
средства и на ремаркетата, теглени от тях на МВР също не е предвидена
възможност за извършване на фактически действия по спиране на ПС по искане на
ЧСИ. Процесният отказ е препратен от ЧСИ на оспорващия (взискател по
изпълнителното дело) и получен от него на 16.10.2013г. (л.12-15 от преписката).
Видно от съдържанието на Постановлението за оказване на съдействие изх.
№19334/30.09.2013г. на ЧСИ (наричано за краткост по-долу Постановлението),
изпратено на ОД МВР - Русе е, че в конкретния случай ЧСИ е искал от органа на
МВР извършването на конкретни действия във връзка с издаденото постановление,
чрез които действия постановеното временно спиране от движение на 3 броя МПС
фактически да се реализира.
Жалбоподателят не е страна в отношенията, развили се между орган на
изпълнителна власт и ЧСИ. Безспорно, този взискател има жизнено оправдан
интерес да удовлетвори вземането си, но той не е адресат на развилите се по
повод постановлението на ЧСИ правоотношения между ОДМВР - Русе и ЧСИ. Той не е
страна по оспорване на писмото – отговор на постановлението, с което са спрени
от движение МПС (л.5 от преписката). В развилото се административно
правоотношение страни са ЧСИ и орган на изпълнителната власт. Това, че ЧСИ е
изпратил до пълномощника на взискателя препис от становището на компетентния
орган, не го прави страна с доказан правен интерес в настоящото производство.
Друго, липсата на адекватно манифестирано бездействие от страна на
административния орган, по отношение на неосъществено искане до него от
жалбоподателя не се приема като основание за приложимостта на възможността,
предвидено по чл. 257 от
АПК. В конкретния случай се претендират действия от правен характер
по изпълнение на акт на държавен орган, а не изпълнение на конкретно
задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Правоотношението не е между
административен орган и гражданин или организация по смисъла на чл. 21 от АПК,
а между два държавни органа във връзка с изпълнение на издаден въз основа на
закона акт на единия орган.
Защитата срещу неоснователните бездействия от страна на административен
орган се уреждат в глава ХV, раздел II на АПК, в две хипотези. В хипотезата на
чл. 256, административният орган следва да е сезиран с искане да извърши
фактически действия, които е длъжен да предприеме по силата на закон, но в
продължение на 14 дни бездейства. Съставомерна в този случай е липсата на
активно поведение (бездействие) на компетентен орган по надлежно отправено и
законово обосновано искане за извършване на конкретни фактически действия. В
случаите по чл. 257 от
АПК административният орган не изпълнява свое задължение,
произтичащо пряко от нормативен акт и бездействието му може да се оспори
безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на
индивидуалните административни актове. Така уреденият правен способ се
идентифицира с осъдителен иск, при предявяването на който следва да е посочен
надлежният ответник и да е конкретизиран вида на претендираните фактически
действия (с оглед обстоятелството, че решението се ползва с изпълнителна сила).
Общото изискване и в двете хипотези е наличието на правен интерес от търсената
съдебна защита, третиран като изискване за нарушени или застрашени права,
свободи и интереси на съответния субект. Разликата се състои в това, че при
първата административният орган следва да бъде сезиран с искане да извърши
фактически действия, което е процесуална предпоставка за предявяването му; а
при втората - задължението произтича пряко от нормативен акт, който
жалбоподателят е длъжен да цитира, като в негова тежест е и установяване на
всички факти, от които произтича твърдяното задължение. Разпоредбата на чл. 431, ал.
6 от ГПК е възможност, от която съдебният изпълнител може да се
ползува при необходимост, но пряк адресат е органа по изпълнението, а не кредитор.
В конкретния случай определено не се установява бездействие от страна на
административния орган, тъй като той е извършил действия, във връзка с
постъпилото от ЧСИ искане. В този смисъл е отговорът, обективиран в писмото,
цитирано в определението. Отказът да
бъде изпълнено постановление на съдебен изпълнител, с което се налага
обезпечителна мярка поражда правоотношение между съдебния изпълнител и органа
на изпълнителната власт, които не подлежат на контрол от страна на
административния съд по реда на исковото производство на глава ХV от дял
III от АПК.
Неоснователно жалбоподателят сочи за приложима
Инструкция № Із-849/14.05.2007г. за условията и реда, при които органите на
министерството на вътрешните работи оказват съдействие на частните и държавните
съдебни изпълнители при изпълнение на техните правомощия. В Инструкцията няма
конкретна норма, която да задължава органите на МВР да извършат конкретното
искано действие – спиране от движение на МПС.
Задължението за спиране от движение на МПС е регламентирано
в чл. 40 от
НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях,
и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства и става в два случая - по реда на чл. 171, т. 2
от ЗДвП и по молба на собственика. Съгласно чл. 34 от същата наредба
се извършват фактически действия по отчета на МПС въз основа на актове на
съдебни, митнически органи или от Националната агенция по приходите за временно
спиране от движение. Нито в закон, нито в подзаконов нормативен акт е
предвидено извършване на фактически действия по отчета на превозните средства
при временно спиране от движение на превозно средство наложено от съдебен
изпълнител. Следователно липсата на произтичащо пряко от нормативен акт
фактическо задължение на орган на изпълнителната власт относно временно спиране
от движение на ПС, сочи за липсата на административно правоотношение.
Видно от разпоредбите на чл. 171, ал.
1 от ЗДвП органът на изпълнителната власт може да спре от движение
МПС на точно и изчерпателно посочени правни основания, като тази принудителна
административна мярка се прилага с индивидуален административен акт, сред които
не е чл. 431, ал.
6 от ГПК. От стенограмата
на 41-вото Народно събрание от обсъжданията на проектите на Закон за изменение
и допълнение на Законa за движението по пътищата № 202-01-3 от
18.01.2012 г., № 254-01-18 от 17.02.2012 г. и № 254-01-35 от 07.03.2012 г. с на
§ 15, чл. 171, т. 2,
е видно, че законодателят е отказал създаването на нова "б. "з"
като ново правно основание за издаване на заповед по чл. 171, ал.
1 от ЗДвП със следния текст: "в случаите и сроковете по чл. 431, ал.
6 от ГПК". По този начин законодателят гарантира правомощието
на съдебния изпълнител, когато прецени наличието на необходимост да издаде
постановление по чл. 431, ал.
6 от ГПК без да зависи от актовете на изпълнителната власт.
Според настоящия съдебен състав, установените
фактическите обстоятелства в случая осъществяват хипотезата на чл. 271, ал.
3 от АПК. В АПК не е предвиден обаче съдебен контрол върху отказа на
държавен орган да окаже поисканото му съдействие по реда на посочената
разпоредба. При липсата на законова регламентация за съдебно обжалване на
неоказаното съдействие, жалбата до съда срещу това бездействие на сезирания
държавен орган е недопустима.
В горния смисъл е константната практика на ВАС (Определение от 2.08.2013 г. на АдмС - Перник
по адм. д. № 822/2013 г., оставено в сила с Определение № 12591 от 1.10.2013 г.
на ВАС по адм. д. № 13122/2013 г., VII о.;
Определение № 3077 от 23.11.2012 г.
на АдмС - Пловдив по адм. д. № 1716/2012 г., оставено в сила с Определение №
1208 от 24.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 792/2013 г., VII о., Определение № 7987 от 5.06.2012 г. на ВАС по
адм. д. № 5559/2012 г., I о.).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1
от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определението от 07.01.2014г. за даване ход по
същество на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на “Ар Ти Си
Юръп Лимитид”, дружество вписано в Регистъра на Дружествата на Англия и Уелс по
дружествен №2108779, действащо чрез пълномощник Адвокатско дружество “М. и съдружници”, представлявано от адв. С.М., срещу
Отказ на Директора на ОД на МВР – Русе, обективиран в Писмо Рег.
№ПП-27061/11.10.2013 г., да бъде изпълнено искането на Частен съдебен
изпълнител Ц.Г. за спиране от движение на 3 броя МПС по изпълнително дело
№20137600400416.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 427/2013 г. по описа
на Административен съд – Русе.
Определението може да се обжалва с частна жалба, в
седмодневен срок от съобщението до страните, пред ВАС.
СЪДИЯ: