Р Е Ш Е Н И Е

№ 27

гр. Русе,05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Русе, VI - ти състав в публично заседание на 21 юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

при секретаря Бисерка Василева, като разгледа докладваното от съдията Димитрова административно дело № 61 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 225а от ЗУТ.

Постъпила е жалба от „Дунавтрейд“ ЕООД с ЕИК 827185983, представлявано от управителя М.С.Б. *** против Заповед № РД-01-3609 от 16.12.2020 г. на Заместник-кмет на Община Русе, с която е наредено дружеството, в качеството на собственик, да премахне незаконни строежи категория V (пета): „2 броя сгради и пристройка“, представляващи самостоятелен обект с идентификатор 63427.8.213.3 по кадастралната карта (КК) на гр. Русе, намиращ се в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 63427.8.213 по КК на гр. Русе, с административен адрес: гр.Русе, ул. “Потсдам“ № 14.

В съображенията, изложени в жалбата, се твърди, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и в нарушение на административнопроизводствените правила. Развити са подробни доводи, поради които се оспорва приетата за установена фактическа обстановка от органа. В жалбата са изложени съображения във връзка с твърдението, че не е налице трайно свързване към терена на посочените като незаконни строежи в оспорената заповед сгради, като се твърди, противно на възприетото от административния орган, че процесните, посочени в заповедта сгради, не са строеж, а са преместваем обект, така, както е издадено съответното разрешение за поставяне. В представените писмени бележки се поддържат твърденията и основания в жалбата, като се акцентира на разпоредбата на чл.56 ал.1 ЗУТ ,съгласно която посочените в оспорената заповед обекти са били разрешени за поставяне и разпоредбата на чл.169 ал.1 и ал.3 ЗУТ и отнасянето й към заключението на вещото лице и извършения оглед на място, като се твърди, че установената извършена реконструкция с леки материали е извършена в нарушение на разрешеното поставяне и действащата Наредба 7 за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти на ОбС-Русе, които се явават специални по казуса, в следствие на което е и налице нарушение на материалния и процесуалния закон и несъответствие с целта на закона. Заявява също, че процесният обект е преместваем по смисъла на чл. 56, ал.1 ЗУТ, поради което заповедта е издадена при погрешна правна квалификация

Претенцията е за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 56 от делото).

Ответникът по жалбата - Зам.-кмет на Община Русе, чрез процесуалният си представител – ст. юрисконсулт Е. Т. в депозиран по делото писмен отговор вх. № 878 от 04.03.2021 г. по описа на съда (л. л. 28 – 33 от делото) и в съдебно заседание в хода по същество на делото, както и с депозирани писмени бележки оспорва основателността й. Претендира присъждане на разноски.

След като съобрази оплакванията на жалбоподателя, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното:

По фактите

От съдържащите се в приобщената към делото административна преписка писмени доказателства се установява, че от служители в Отдел „Строителен контрол“ към Дирекция „Инфраструктура, строителен и инвеститорски контрол“ при Община Русе е била извършена проверка относно законност на изградените постройки в ПИ с идентификатор 63427.8.213 по КК на гр. Русе, с административен адрес: гр. Русе, ул. „Потсдам“ № 14, собственост на жалбоподателя в настоящото производство.

При проверката е установено следното:

ПИ с идентификатор 63427.8.213 по кадастралната карта на гр. Русе е собственост на „Дунав трейд“ ЕООД, със седалище и адрес за управление: гр.Русе, ул. „Потсдам“ № 14, съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, № 136, том V, peг. № 4133, дело № 258 от 2002 г. на нотариус при РС - Русе (л. л. 21 и 22 от преписката).

Възложител на строежите по смисъла на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ е „Дунав трейд“ ЕООД, съгласно горецитирания нотариален акт.

Строител/извършител на строежите е „Стефан Цанев“ ЕООД, като съгласно Заявление вх. № 30-2021-2#6 от 19.08.2020 г. и декларация към него строежите са изпълнени през 2004 г. (л. л. 49 и 50 от преписката).

Строителен надзор не се изисква.

Констатирано е, че от Главния архитект на Община Русе е било издадено Разрешение за поставяне № 41 от 09.06.2004 г., на основание чл. 56, ал. 1 от ЗУТ по схема за поставяне, одобрена на 03.06.2004 г. Разрешението за поставяне е за търговски павилион, павилион за автокъща и павилион за охрана. На схемата за поставяне с № 5 е обозначен търговски павилион с размери в план 12,00/7,00 м и височина 4,5 м; с № 6 е обозначена автокъща с размери в план 10,00/7,00 м и височина 4,5 м. (л. л. 31 и 32 от преписката).

Със Заповед № РД-01-2085 от 07.08.2020 г., Зам.-кметът на Община Русе на основание чл. 49, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 35 от АПК, в изпълнение на процесуалното задължение на административния орган за изясняване на всички относими факти и обстоятелства по отношение на едноетажни постройки в ПИ с идентификатор 63427.8.213 по КК на гр. Русе, с административен адрес: гр.Русе, ул. „Потсдам“ № 14, с оглед възникнали въпроси за изясняване на които са необходими специални знания, е възложил извършването на техническа експертиза, която да даде отговор на въпросите каква е конструкцията на обектите, от какви конструктивни елементи и материали са изградени, има ли бетонов фундамент и по какъв начин са захванати за същия, при съобразяване на които да може да бъде даден отговор и на правния въпрос дали процесните обекти представляват строеж по см. на §. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ или са преместваем обект по см. на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и §. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ (л. 44 от преписката).

Вещото лице по назначената техническа експертиза (л. л. 52 – 56 от преписката), след проверка на наличните в административната преписка документи, е констатирало следното:

При съпоставяне местоположението на сградите, отразени в скица-копие от КК и преместваемите обекти от схемата за поставяне, одобрена на 03.06.2004 г., вещото лице е приело, че търговският павилион с № 5 и автокъща с № 6 от схемата за поставяне попадат по местоположение на мястото на отразената в скицата-копие от КК сграда за търговия с идентификатор 63427.8.213.3. Това обстоятелство дало основание вещото лице да направи извод, че към момента на последното изменение на КККР, което за имот с идентификатор 63427.8.213 е от 02.05.2017 г., одобрената към Разрешение за поставяне № 41 от 05.06.2004 г. схема за поставяне не е реализирана, на мястото, където следва да са преместваемите обекти № 5 и №6 по северната граница на имота е изградена сграда на един етаж със застроена площ 119 кв.м.

При огледа на място вещото лице е установило, че са изградени 2 броя сгради. Същите са разположени по северната граница на ПИ с идентификатор 63427.8.213 по КК на гр. Русе, ситуирани източно от съществуващата масивна едноетажна сграда с идентификатор 63427.8.213.2. Сградите са изградени непосредствено върху бетонова настилка. Подът на сградите е на нивото на бетоновата настилка, няма цокъл и видими основи под стените на сградите. Конструкцията на сградите е захваната към бетоновата настилка чрез вбетониране, като в нея няма разглобяеми връзки.

Сграда № 1- по местоположението в имота е разположена на мястото на обект № 5 от схемата за поставяне към Разрешението за поставяне № 41/09.06.2004г., която е долепена до едноетажната сграда е с размери в план 9,85/6,90 м на един етаж. Покривът е с едностранен наклон, като във високата част сградата е 3,80 м, а в ниската - 3,30 м. Сградата е изпълнена с метална конструкция от греди и колони. Стените са иззидани с блокчета „Итонг“ с дебелина 12 см, измазани отвън и отвътре. Очертанията на металните греди и колони на блокчетата „Итонг“ прозират през тънка мазилка, положена по вътрешната страна на стените. Вертикалните елементи на металната конструкция на стените са скрити в зидарията и не е видно как са закрепени към настилката. Стените са иззидани непосредствено върху бетоновата настилка без видими основи и без цокъл. По този начин на изграждане има монолитна връзка между стените на сградата и основата под нея (бетонова настилка). Не са налице сглобяеми конструктивни елементи, при разглобяване на които сградата би могло да бъде преместена. Покривната конструкция е изпълнена с метални ферми, върху които ляга дървена скара с дъсчена обшивка, която служи за основа на покривното покритие от хидроизолация с посипка. Прозорците и вратите са с метална дограма.

Сграда № 2, разположена непосредствено до първата сграда в източна посока е изпълнена постройка с размери в план 5,00/6,90 м. Тази постройка е със стени, изградени от блокчета „Итонг“ с дебелина 12 см. Покривът е едноскатен, изпълнен с дървена конструкция, върху която е положена дъсчена обшивка с хидроизолация с посипка. Височината на сградата е 3,50 м във високата и 3,00 м в най-ниската част. Стените на сградата лягат върху бетонова настилка без да има видими основи. Западната фасада на тази постройка е долепена до съседната сграда (гореописаната), а до източната й фасада е долепена пристройка, с която имат общ покрив. Пристройката има размери в план 2,20/6,90 м. Стената на източната фасада на пристройката е изпълнена с метална конструкция и метална дограма, със стена от блокчета „Итонг“ с височина 1,00 м под дограмата. Металната конструкция е вбетонирана към бетоновата настилка под нея. Останалите две страни към имота и към ул.„Потсдам" са затворени съответно с вълнообразни хидроизолационни плоскости и с ламарина. Пристройката и сградата до нея нямат функционална връзка помежду си. Сграда № 2 и пристройката по местоположението си в имота са разположени на мястото на обект № 6 от схемата за поставяне към Разрешение за поставяне № 41 от 09.06.2004 г.

След извършване на съответните административнопроцесуални действия в съответствие с изискванията на чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК, както и при упражняване на правомощията им по чл. 223, ал. 5, т. 2 от ЗУТ от страна на служители за контрол по строителството при Община Русе, е съставен Констативен акт (КА) № НС-12 от 23.10.2020 г. (л. л. 59 – 64 от преписката), в който подробно са описани горепосочените констатации.

В КА е посочено още, че процесните сгради са захранени с ел. енергия и вода.

Строежите са V (пета) категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а" от ЗУТ и чл. 10, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.

Строежите са изпълнени без изискващите се строителни книжа и не са допустими по правилата и нормативите, действащи по време на извършването им и изискванията на ЗУТ, както и в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП), тъй като за ПИ с идентификатор 63427.8.213 по КК на гр. Русе не е одобряван застроителен план.

Предвид установените нарушения са констатирани незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което е основание за започване на административно производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Посочено е, че за описаните строежи не е приложим § 127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, поради това че са изградени през 2004 г., както и поради това, че са изградени в несъответствие на действащ ПУП, тъй като План за застрояване не е одобряван по отношение на имота, в който са разположени описаните строежи.

Констативен акт № НС-12 от 23.10.2020 г. е съобщен на заинтересуваните лица по реда на § 4 от ДР на ЗУТ на 03.11.2020 г. (л. л. 65 и 66 от преписката).

В законоустановения 7-дневен срок от получаване на Констативен акт № НС-12 от 23.10.2020 г., жалбоподателят е депозирал възражение по него (л. 67 от преписката). Това възражение е било обсъдено подробно от органа в мотивите на оспорената в настоящото производство заповед, като е приел, че по същество същото се явява неоснователно.

Със Заповед № РД-01-3609 от 16.12.2020 г., на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 и във връзка с чл. 12, ал. 2, чл. 137, ал.3, чл. 142, ал. 1, чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, Констативен акт № НС-12 от 23.10.2020 г., съставен от служители на Община Русе, Зам.-кмет на Община Русе е наредил дружеството, в качеството на собственик, да премахне незаконни строежи категория V (пета): „2 броя сгради и пристройка“, представляващи самостоятелен обект с идентификатор 63427.8.213.3 по КК на гр. Русе, намиращ се в ПИ с идентификатор 63427.8.213 по КК на гр. Русе, с административен адрес: гр. Русе, ул. “Потсдам“ № 14.

Заповедта е съобщена на адресата (вж. Писмо изх. № 30-2021-2#9/21.12.2020 г. и товарителница на л. л. 73 и 74 от преписката) и в срока за обжалване е постъпила жалба от собственика – „Дунав трейд“ ЕООД.

В хода на административното производство, за изясняване на релевантни за разрешаване на конкретния казус факти и обстоятелства, органът е назначил и приел техническа експертиза. На основание чл. 171, ал. 1, изр. 1 от АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Експертното заключение е изчерпателно, подробно и дава отговор на конкретно поставените от административния орган въпроси. Вещото лице, на което е било възложено да извърши техническата експертиза е изслушано /разпитано/ в хода на съдебното производство по реда на чл. 171, ал. 1, изречение второ от АПК, като в съдебно заседание експертът прави и допълнителни уточнения относно релевантни за спора факти и обстоятелства. (л. л. 37 – 39 от делото). В с.з. вещото лице, на което административният орган е възложил да извърши техническата експертиза, посочва, че описаните в оспорената заповед обекти не съответстват на схемата за поставяне. Посочва още, че като отделни елементи могат да бъдат преместени, след като се срежат колоните, които са хванати към бетона. Връзката не е разглобяема. Стените не биха могли да бъдат демонтирани в цялост. Постройките не са масивни. Конструкцията е метална и тя е сглобяема. Не е изливана конструкция на място. Носещата конструкция е металната конструкция. Така, както е изградена металната конструкция, стените биха могли да бъдат от всякаква друга конструкция – ламарина и др. Стените от итонг дават по-добри характеристики на обекта, с оглед неговата изолация и уютно обитаване. Вещото лице посочва още, че един поставяем обект не може да бъде отделен на отделни елементи. Процесните обекти не биха могли да бъдат преместени, тъй като за да се бетонират металните колони се прави дупка дори в съществуващата бетонова основа, поставя се металната конструкция и се излива бетона.

За изясняване на релевантни към спора факти и обстоятелства е разпитан и свидетелят М.С.Б., който към 2004 г. е бил управител на дружеството. Същият свидетелства за това каква е конструкцията на обектите, от какви конструктивни елементи и материали са изградени, има ли бетонов фундамент и по какъв начин са захванати за същия. Свидетелят посочва, че процесните обекти са с метална конструкция. Били монтирани метални винкели, циментирани в дупка в съществуващ бетон на 20 см. Към металната колона, която била вкопана в бетона, за да бъде по-стабилна, сложили колона, която била циментирана. Навсякъде, където има метална конструкция, металните греди и колони са били циментирани в наличния бетон като е била издълбана дупка. (л. л. 42 и 43 от делото)

От извършения на основание чл. 204, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК оглед на място на обект с идентификатор 63427.8.213.3 по КК на гр. Русе, намиращ се в ПИ с идентификатор 63427.8.213, с административен адрес: гр.Русе, ул. “Потсдам“ № 14, съдът констатира, че от вътрешната част над метална ролетна щора са видими блокове итонг, замазани със замазка. Във вътрешната част на сервизното хале се вижда, че стените на северната, западната и източната стена са изградени с блокчета итонг, като по стените видимо си личи металният скелет на конструкцията, както и на покрива си личи метална конструкция. В средата съдът констатира наличието на синя метална колона, вкопана в бетоновата настилка, над която частично са положени теракотни плочи. И в източната част на помещението над другата ПВЦ ролетна врата отново се установиха блокове итонг, като видимо са видни метални конструкции на стените. Огледаният обект е № 1 по заповедта и констативния протокол и приложеното заключение /обект № 5 от схемата за поставяне към Разрешение за поставяне № 41 от 09.06.2004 г./. Носещата конструкция на този обект се състои от метални колони, които са вградени в стените и една тръбна колона, която е в средата. В помещението на втория огледан обект, с пристройка към него по заповедта и констативния протокол и приложеното заключение /обект № 6 от схемата за поставяне към Разрешение за поставяне № 41 от 09.06.2004 г./ таванът е от замазан фазер, стените са изградени с итонг и замазка с изолация. С оглед на замазката не може да се установи наличието на метална конструкция. В обект № 6 е сложена по-дебела мазилка и мрежа, докато в обект № 5 итонгът е замазан леко с мрежа. От външната южна страна на пристройката на обект № 6 се установиха гофрирани изолационни плоскости. На крайната източна фасада под металната конструкция са наредени блокове итонг, върху които е метална дограма със стъкло. Блоковете итонг са поставени върху паваж. На така наречената пристройка покривната конструкция е дървена. На обект № 6 плюс пристройката не може да се установи видимо метална носеща конструкция, стените на обект № 6 и пристройката са залепени върху пода. (л. л. 57 и 58 от делото).

По отношение на фактите, изнесени чрез разпита на свидетеля и изслушването на вещото лице и при извършения оглед не се установиха съществени противоречия.

По правото

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, видно от Писмо изх. № 30-2021-2#9 от 21.12.2020 г. и товарителница на Обратни документи на л. л. 73 и 74 от преписката, както и от пълномощно на л. л. 19 и 20 от преписката заповедта е връчена на надлежно упълномощено лице на 04.01.2021 г., като жалба срещу нея е подадена чрез административния орган по пощата на 18.01.2021 г. (вж. дата на пощенско клеймо на плик на л. 8 от делото). Оспорва се индивидуален административен акт, изрично посочен в закона – чл. 215, ал. 1, във вр. с чл. 225а от ЗУТ. Подадена е от заинтересовано лице, адресат на заповедта.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория или на части от тях.

Заповед № РД-01-3609 от 16.12.2020 г. е издадена от Зам.-кмет на Община Русе при условията на делегирана компетентност по §. 1, ал. 3, предложение първо от ДР на ЗУТ (вж. Заповед № РД-01-3580 от 05.12.2019 г. на Кмета на Община Русе, с която на инж. Магдалина Илиева, на длъжност Зам.-кмет на Община Русе, са делегирани определени функции от кмет на община по издаване на заповеди по ЗУТ, вкл. и под т. 8 на заповедта на такива по чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж – л. 1 от преписката) и касае премахване на строежи пета категория, за които се твърди, че са незаконни.

Изводът е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – по място, материя и степен.

Обжалваната заповед е постановена в предвидената от закона писмена форма. Тя съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените в нея фактически и правни основания са достатъчни да се установи волята на административния орган и в същото време позволява на съда да осъществи нужния контрол за законосъобразност върху акта.

При издаването на акта административният орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила – жалбоподателят е бил уведомен за започналото производство, дадена му е възможност да участва в него, включително и с подаване на възражения срещу съставения констативен акт.

При постановяване на заповедта е спазен и материалният закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен, когато се извършва или е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

В този смисъл, за да е материално законосъобразна издадената на основание разпоредбата на чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ заповед, следва да са налице две предпоставки:

1. да е извършен строеж или част от него и

2. строежът да е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Основният спорен по делото въпрос е дали описаните в заповедта 2 броя сгради и пристройка, представляващи самостоятелен обект с идентификатор 63427.8.213.3 по КК на гр. Русе, намиращ се в ПИ с идентификатор 63427.8.213 по КК на гр. Русе, с административен адрес: гр. Русе, ул. “Потсдам“ № 14 имат характеристиките на преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ и §. 5, т.80 от ДР на ЗУТ или представляват строеж по смисъла на §. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като отговорът на този въпрос обуславя материалната законосъобразност на оспорената заповед.

Съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строежи” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (редакция към ДВ, бр. 65 от 22.07.2003 г. – действаща норма към датата на реализиране на процесните обекти) върху поземлени имоти е можело да бъдат разполагани преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), които не са трайно свързани с терена.

Според легалната дефиниция, дадена в §. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ (Нова - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г., изм., бр. 25 от 2019 г., бр. 17 от 2020 г. – действаща норма към дата на издаване на оспорената заповед) „преместваем обект” е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Действително действащата към момента на реализиране на обектите, описани в оспорената заповед, редакция на ЗУТ не е съдържала легална дефиниция на понятието „преместваем обект“, но безспорно както редакцията на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 22.07.2003 г.), така и константната съдебна практика приемат, че преместваемите обекти са леки съоръжения, предназначени за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси и др. елементи на градското обзавеждане, които могат да бъдат преместени и „поставени“, запазвайки физическата си цялост. С измененията на чл.56 ал.1 ЗУТ/ ДВ 103 /2005/ отпада израза „ които не са трайно свързани с терена“ , т.е начина на прикрепването на обекта за терена е без правно значение.

Съдебната практика приема, че разпоредбата на чл.56 ал.1 и чл.57 ал.1 ЗУТ и §. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ посочват кои обекти са преместваеми, като чл.56 и 57 ЗУТ ги разграничават с оглед тяхното предназначение, а §. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености.

ЗУТ не въвежда ограничения относно обем, размер и тегло на преместваемите обекти. Няма законови изисквания и относно начина за вътрешно пространствено разпределение и броя на обособените помещения. Преместваемите обекти се "поставят", а не се "изграждат", както строежите. Тази тяхна характеристика по хипотеза предполага съществуването им до степен на завършеност, позволяваща открояването им от други обекти с оглед на изпълняваната от тях функция и ситуирането им посредством свързване със земята или друг обект, като целостта на обекта е част от по-общото понятие за индивидуализация.

Според трайно установеното разбиране на ВАС, критериите за преценка дали даден обект е преместваем или не са два, като те трябва да бъдат изпълнени кумулативно: предназначението и естеството на обекта, а именно, увеселителен, за търговски и за други обслужващи дейности от вида на изброените в разпоредбите/ в конкретния казус безспорно реализираните обекти, описани в процесната заповед, са за търговски дейности, т.е. налице е първият елемент/ и възможността за отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура и за преместването му в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен- в конкретния казус именно тази втори елемент не е налице. Именно характеристиките на преместваемост и поставяемост предполагат обектът да не е трайно свързан със земята

С оглед безспорно установения по делото начин на изпълнение на обектите, предмет на оспорената заповед, се установява, че конструкцията на сградите е захваната към бетоновата настилка чрез вбетониране, в нея няма разглобяеми връзки. С оглед посоченото обстоятелство може да се изведе и изводът, че процесните обекти са трайно свързани с терена, като преместването на визираните обекти би било невъзможно, без същите да изгубят своята физическа цялост. Факта, че носещата метална конструкция не е изливана на място и е от сглобяеми метални елементи, не променя констатацията на вещото лице ,че за да бъдат преместени като отделни елементи, следва да се срежат вбетонираните колони, чиято връзка не е разглобяема,като стените не биха могли да се демонтират в цялост, т.е при евентуалното преместване ще се наруши целостта на обекта.

Отделянето може да стане, но с разглобяване и отделяне на съответните елементи на металната носеща конструкция – греди,ребра, колони, стени от итонг и т. н. Т. е. при демонтирането и двата обекта ще загубят своята индивидуалност. Нещо повече сглобяемата конструкция не прави един обект преместваем по смисъла на чл.56 ал.1 ЗУТ, тъй като за да е такъв е необходимо след евентуалното отделяне от повърхността и преместването в пространството, да не се изгуби физическата му цялост. В тази връзка не е налице и второто условие, а именно дори да се приеме, че е възможно демонтирането на двата обекта -5 и 6, то не се установява да е възможно тяхното преместване по начин без всеки един от обектите да губи своята индивидуализация и възможността за ползване на друго място със същото или подобно предназначение.

За да е налице обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ той следва да отговаря по вид и предназначение на примерно изброените в закона - леки съоръжения, които могат да бъдат преместени, запазвайки физическата си цялост, а с оглед и на редакцията на разпоредбата, действаща към изграждането – да не е трайно свързан с терена.

Характеристиките на обекта като преместваем са обусловени от естеството на използваните материали при неговото изграждане и начина на самото изграждане и свързването на съоръжението с терена. Поради това дори да отговаря на разрешението за поставяне, обектът може да не е преместваем, а да е строеж.

В случая от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и от разпита на вещото лице, на което органът е възложил да извърши техническата експертиза в административното производство по издаване на оспорения акт, се установява, че обектите, предмет на процесната заповед, не съответстват на схемата за поставяне към Разрешение за поставяне № 41 от 09.06.2004 г. Този извод не се опровергава от показанията на свидетеля М.С.Б., който към 2004 г. е бил управител на дружеството, тъй като свидетелят също посочва, че процесните обекти са с метална конструкция. Посочва още, че били монтирани метални винкели, циментирани в дупка в съществуващ бетон на 20 см. Към металната колона, която била вкопана в бетона, за да бъде по-стабилна, сложили колона, която била циментирана,т.е.вбетонирана. Навсякъде, където имало метална конструкция, металните греди и колони са били циментирани в наличния бетон като е била издълбана дупка. Посоченото изпълнение не позволява лесен демонтаж и преместване на обекта в цялост или на отделни негови части, за да се приеме, че представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и  §. 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, а е необходимо да бъде разрушен и наново изпълнен със строителни материали, което го определя като строеж. Всъщност дори премахването на блокчетата итонг, поставени между металната конструкция за по-добра изолация и външен вид , а тя бе видна по отношение обект № 5 от разрешението за поставяне или обект 1 на заповедта по време на огледа, няма да промени констатацията по отношение на начина на изграждане на обекта.

От данните по делото безспорно се установява, че процесният обект, с оглед конструкция, начин на изграждане, характеристики, не представлява преместваем обект по смисъла на закона. Същият следва да се квалифицира именно като строеж, съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в ЗУТ. Обстоятелството дали сградите са масивни или не, както правилно е приел и административният орган, е ирелевантно по отношение на преценката дали процесните обекти представляват или не строеж по смисъла на закона. Правилно е определен в оспорената заповед като строеж V категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. ”а” от ЗУТ. Като такъв за извършването му следва да има одобрен технически проект и издадено разрешение за строеж,както и съответствие на действащ ПУП. Липсата на посочените книжа правят констатирания строеж незаконен. Обстоятелството, че изградените обекти са извън параметрите на даденото разрешение за поставяне и схемата към него- № 41/05.06.2004г. ,както твърди жалбоподателя, позовавайки се на други приложими правни норми, с оглед на изслушването на вещото лице по назначената от адм.орган експертиза и извършения оглед на место, не променя и не опровергава извода, че е налице не твърдения „ преместваем обект“, а строеж, именно поради конструкцията на сградите и захващането й към бетоновата настилка чрез вбетониране /еквивалентно на циментиране/ без разглобяеми връзки и невъзможността за преместване без да се наруши конструктивната му цялост и без да изгуби своята индивидуализация , в противоречие с изискването за категоризирането му по т. 80 на § 5 ДРЗУТ. Правилен е и извода с оглед на приложените доказателства за неприложимостта на параграф 127 ал.1 от ПЗРЗИД на ЗУТ ,предвид изграждането им през 2004г. и липсата на одобряван План за застрояване по отношение на имота, където са разположени.

Оспорената заповед, с която е наредено премахването му, е правилна и законосъобразна, а жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателят следва да заплати на Община Русе деловодни разноски в размер 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, 30 лева - депозит за явяване на вещо лице, назначено от органа в проведеното административно производство (л. л. 20 и 21 от делото) и 50 лева – депозит за вещото лице за извършения от съда оглед на обекта, описан в оспорената заповед (л. л. 44 и 45 от делото) или в общ размер на 180 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Дунав трейд“ ЕООД, със седалище: гр. Русе против Заповед № РД-01-3609 от 16.12.2020 г. на Заместник-кмет на Община Русе, с която е наредено дружеството, в качеството на собственик, да премахне незаконни строежи категория V (пета): „2 броя сгради и пристройка“, представляващи самостоятелен обект с идентификатор 63427.8.213.3 по кадастралната карта на гр. Русе, намиращ се в поземлен имот с идентификатор 63427.8.213 по КК на гр. Русе, с административен адрес: гр. Русе, ул. “Потсдам“ № 14.

ОСЪЖДА „Дунавтрейд“ ЕООД, ЕИК 827185983, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. ”Потсдам” № 14, представлявано от М.С.Б. - управител, да заплати на Община Русе сума 180 (сто и осемдесет) лева деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: