РЕШЕНИЕ

№

гр. Русе, 08.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, VIII състав, в публично заседание на 15 октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

при секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм.дело № 150 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по иск, предявен от К.И.М. *** против Българска Народна Банка (БНБ), гр. София, за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 33 070,52 лв. (съобразно изменението на иска, направено в съдебно заседание на 15.10.2019 г.), представляващи разлика между размера на депозита на ищеца в Корпоративна търговска банка (КТБ) и изплатения му гарантиран депозит, както и изплатената му сума в производството по несъстоятелността на банката. Твърди се, че вредите са вследствие на неправомерни действия на БНБ, изразяващи се в нарушаване на приложими с директен ефект правни норми от Общностното право или алтернативно от неправомерно бездействие на БНБ, изразяващо се в неизпълнение на вменени й със закон функции по осъществяване на ефективен надзор.

Ищецът твърди, че е вложител в КТБ към 20.06.2014 г. – датата на която, с Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ КТБ е поставена под специален надзор. На 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) му изплатил сумата от 196 000 лв., представляваща гарантирания размер на сумите по влога му (включваща главница и лихви), а за остатъка от сумата по депозита му е включен в списъка на кредиторите на банката с признато вземане в производството по несъстоятелност на КТБ. Според ищеца, от страна на БНБ е извършено нарушение на чл. 17 от Хартата за основните права на Европейския съюз като това нарушение е пряк резултат от извършена злоупотреба с права , т.е. нарушение на чл. 4 от Хартата на основните прана на ЕС. Твърди се още, че ответникът с действията си е нарушил чл. 120 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 24 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета. Наведени са и доводи за нарушаване на чл. 63-65 от ДФЕС. В условията на алтернативност се сочи, че БНБ е бездействала при упражняване на вменените й по силата на чл.2, ал. 6 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ) надзорни правомощия. Тези действия, респективно бездействия според ищеца са причина за кризата в КТБ и изпадането й в неплатежоспособност, съответно отнемане на лиценза и обявяване в несъстоятелност, което е довело и до невъзможност ищеца да използва паричните суми по депозита си - първоначално изцяло, а впоследствие за размер над гарантирания размер на депозита.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди. В хода на делото по същество е направено изрично изявление от процесуалния представител на ищеца, че последният не претендира присъждане на разноски в това производство.

Ответната страна, чрез процесуален представител, оспорва предявеният иск като недопустим, а алтернативно и като неоснователен. Счита, че не са налице както незаконосъобразни действия, така и бездействие от страна на БНБ, а сочените за нарушени европейски и международни норми уреждат задължения за държавите, а не пораждат конкретни задължения за БНБ. Освен това са наведени и възражения, че в конкретния случай не е налице накърнено право на собственост на ищеца, респективно претърпяна от него вреда, предвид факта, че за целия период и до момента той е имал и има вземане към банката, което нито се е погасило, нито е намаляло, напротив било е и олихвявано до датата на отнемане на лиценза на банката. Липсата на вредоносен резултата за ищеца е аргументирана и с твърдение от страна на ответника, че претендираната сума представлява вземане на ищеца, редът за чието удовлетворяване е уреден в чл. 94 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН). Въз основа на всички изложени доводи от ответната страна за недопустимост и неоснователност на исковата претенция се иска същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. Претендират се разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на предявеният иск.

При преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.12.2014 г. ищецът сключил с КТБ рамков договор за платежни услуги за потребители (физически лица). Договорът имал действие от датата на подписването му и бил безсрочен, с опция за прекратяването му от потребителя, с едномесечно писмено предизвестие. Предвидено е върху сумите по съответните банкови сметки да се начислява лихва с текущ годишен лихвен процент в размерите съгласно Скалата за стандартните лихвени проценти, прилагани от банката към привлечени средства.

На същата дата между ищеца и КТБ е сключен анекс № 89967 към рамковия договор, за откриване на банкова сметка *** „Безсрочен депозит „Плюс““. Според условията на анекса, по депозита е разрешено свободно довнасяне и теглене на суми, а олихвяването е веднъж годишно - на 31 декември или при закриване на депозита. Съгласно чл. 8, ал. 1 от анекса, сумите по банковата сметка до размер на 196 000 лева са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ, Фонда).

С Решение № 138/06.11.2014 г. (л. 27-38) на основание чл. 36, ал. 2, т. 2, чл. 103, ал. 1, т. 1, чл. 103, ал. 2, т. 25 и чл. 151, ал. 1, пр. 1 от ЗКИ и чл. 16, т. 15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на КТБ, издаден с Решение на УС на БНБ № 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл. 9, ал. 1 и ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ.

В решението са описани подробно фактическите обстоятелства, в хронологичен порядък, довели до отнемане на лиценза на КТБ. По тези фактически обстоятелства спор между страните по делото не е формиран. Основните факти, релевантни за настоящия случай са следните:

На 20 юни 2014 г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. Искането било мотивирано с предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите и проблеми с ликвидността, което предизвиквало затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. Във връзка с депозираното искане незабавно с Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет (УС) на БНБ, на основание чл. 115, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 116, ал. 1, ал. 2, т. 2, 3, 6 и 7, във връзка с чл. 103, ал. 2, т. 24 от Закона за кредитните институции (ЗКИ), КТБ била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото решение са назначени квестори, спряно е изпълнението на всички задължения на КТБ, ограничена е дейността й, членовете на управителния и надзорния й съвет са отстранени от длъжност, и акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас. Указано е на квесторите да осигурят пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група КТБ (КТБ АД и ТБ "Виктория" ЕАД) от независим външен одитор. В тази връзка е възложена частична проверка на активите на КТБ, която се отнасяла главно до кредитния и инвестиционния портфейл, и имала за цел да даде оценка за състоянието и качеството им, както и ограничен анализ на пасивите на банката. При проверката било установено, че за определена категория кредитополучатели (по кредити с общ размер 3,5 млрд. лв. от общ кредитен портфейл в размер на 5,4 млрд. лв.) липсва съществена информация за финансовото им състояние и/или целевото усвояване на кредита. Установени са съществени индикации за кредитен риск като това би могло да доведе до съществени обезценки, размера на които не е коментиран от одиторите поради недостатъчна информация. С оглед на това била възложена пълна оценка на всички активи и пасиви на КТБ – вж. в тази връзка Решение на УС на БНБ от 06.11.2014 г.

Доклад за текущото състояние на банката е представен пред БНБ от квесторите на „КТБ“ АД на 25.07.2014 г. и е публикуван на страницата на БНБ http://bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_pressrelease/pr_20140731_a1_bg.pdf.

От доклада се установява, че към 30.06.2014 г. финансовият резултат на КТБ бил загуба, в размер на 65 283 хил. лева, при реализирана печалба към 31.05.2014 г. на стойност 14 997 хил. лева. Основен фактор за отчетената загуба за месец юни били начислените през месеца провизии от обезценка на кредити в размер на 95 907 хил. лв. Към 30.06.2014 г. сумата на активите на КТБ е 6 896 212 хил. лв. и сравнено с края на месец май е със 741 352 хил. лв. (9,7%) по-малко. По-съществените промени в активите на банката основно засягали ликвидните активи – намалявали паричните средства и паричните наличности, ценните книжа и вземанията от банки.

С Решение № 114/16.09.2014 г. Управителния съвет на БНБ констатирал, че продължават да са налице условията и предпоставките, довели до поставяне на КТБ под специален надзор, тъй като банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към депозантите и други кредитори, поради което действието на всички мерки, наложени с Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ – за поставяне на банката под специален надзор, както и тези по Решение № 82/30.06.2014 г. на УС на БНБ – за намаляване лихвените проценти по депозити, било продължено до 20.11.2014 г. Със същото решение, на основание чл. 107, ал. 3 от ЗКИ, на квесторите на КТБ било указано най-късно до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на КТБ, а до 31.10.2014 г. да представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на активите, след което на база резултатите от тази оценка, да бъде взето окончателно решение относно "КТБ" АД.

На 20.10.2014 г. квесторите на КТБ внесли в БНБ докладите на одиторските фирми, като заключението на одиторите било за необходимост от обезценки на активи на КТБ в общ размер на 4 222 млн. лв. Докладите са приети с Решение № 133/21.10.2014 г. на УС на БНБ. На 04.11.2014 г. в изпълнение на Решение № 133/21.10.2014 г. на УС на БНБ, квесторите на КТБ внесли в БНБ финансовите и надзорни отчети на КТБ към 30.09.2014 г., въз основа на които УС на БНБ установил отрицателна стойност на собствения капитал на КТБ в размер на минус 3 745 313 хил. лв., определен според Регламент (ЕС) № 575/2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници, както и че банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 г.

В допълнение, с писмо от 05.11.2014 г. квесторите на КТБ уведомили БНБ, че след датата на поставяне на банката под специален надзор до 31.10.2014 г. вкл., в КТБ са постъпили уведомления за цесии на вземания, сключени между клиенти на банката, и волеизявления за прихващане на задължения към банката с вземания към нея, придобити по договори за цесия, но дори всички уведомления за цесии и прихващания да бъдат осчетоводени в счетоводните регистри на банката, финансовият резултат на КТБ към 30.09.2014 г. би останал отрицателна величина.

Всичко изложено до тук довело до издаване на Решение № 138/06.11.2014 г. на УС на БНБ, с което бил отнет лиценза на „КТБ“ АД.

След уведомяване на ФГВБ за отнетия лиценз на „КТБ“ АД, Управителният съвет на Фонда с Решение № 61/18.11.2014 г. определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове, както и изплащането да започне на 04.12.2014 г. Видно от приложените по делото извлечение за движението по банковата сметка на ищеца в КТБ и отговор от „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ с вх. № 3518/03.10.2019 г., на 06.11.2014 г. за ищеца е изпратена информация за подлежащата на изплащане сума в размер на 196 000 лв. към ФГВБ. Тази сума представлява част от сумата по влоговата му сметка, която към 06.11.2014 г. е в размер на 232 739,98 лв. и включва и начислените лихви към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза на КТБ. Не се спори между страните, че на 04.12.2014 г. на ищеца е изплатена сумата от 196 000 лв. от ФГВБ.

Настоящият съд служебно установи, че с Решение № 664/22.04.2015 г. на Софийски градски съд (СГС) по т.д. № 7549/2014 г., е обявена неплатежоспособността на КТБ с начална дата 06.11.2014 г. В тази част решението е обжалвано от БНБ и е протестирано от Софийска градска прокуратура, по съображения, че началната дата на неплатежоспособността е 30.09.2014 г. – към който момент въз основа на докладите и финансовите отчети е установено, че собственият капитал на КТБ е отрицателна величина.

С Решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил Решение № 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент.

От представения с исковата молба списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на КТБ (л.21-22) е видно, че ищецът фигурира в този списък под № 3973 с признато вземане в размер на 37 179,92 лева, от които ищецът е получил сумата от 4 109,40 лв. съгласно обявената на 02.03.2017 г. в Търговския регистър частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ АД (в несъстоятелност) с приети вземания по чл. 69, ал. 1 от ЗБН.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна, следното:

По допустимостта на иска и приложението на ЗОДОВ.

В българското законодателство към момента на предявяване на иска (21.06.2017 г.) липсва изрична регламентация на исковите производства за реализиране отговорността на Държавата за вреди от нарушения на правото на Европейския съюз. Едва с изменението на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК – ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., е предвидено исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от "очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз" актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, да се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК "Производства за обезщетения", както и че за неуредените въпроси за имуществената отговорност ще се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване на правото на Европейския съюз. В същото време в конкретния случай освен твърдения за действия на ответника, които са в противоречие с европейски норми, ищецът се позовава и на незаконосъобразно бездействие на ответната страна, изразяваща се в неизпълнение на надзорни задължения, предвидени за органа, по националното ни законодателство. Във връзка с това съдът намира, че иск от вина на процесния следва да се разглежда по реда на ЗОДОВ. Тук е мястото да се посочи, че възражението на ответника за това, че относно претенцията на ищца е приложим друг процесуален ред за защита и по силата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ е недопустимо търсенето на отговорност от държавата по реда на ЗОДОВ, е основателно. В този смисъл се е произнесъл Върховният административен съд с определение № 8100/30.05.2019 г. по адм.д.№ 5089/2019 г., с което е отменил определение № 15/12.03.2019 г. на настоящия съд по настоящото дело.

На следващо място стои въпросът дали БНБ може да бъде надлежен ответник в производство по обезщетяване на вреди по реда на ЗОДОВ, в който смисъл е направено и възражение от ответника. Тук следва да се посочи, че независимо че БНБ не е административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, тя е държавен орган (макар ответникът да твърди обратното). Съгласно т. 2 от Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19.05.2015 г. на Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС, разграничителният критерий за приложимия правен ред (ЗОДОВ или чл. 45-49 от ЗЗД) при претенции за вреди от дейност на органи, които не са част от изпълнителната власт, е основния характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Когато вредите са причинени при или повод изпълнение на административна дейност, компетентни са административните съдилища. Без съмнение БНБ е натоварена с изключителна компетентност да регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защитата интересите на вложителите – чл. 2, ал. 6 ЗБНБ. БНБ е компетентният орган за упражняване на надзор върху банките по смисъла на чл. 4, пар. 1, т. 40 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2013 г. При тази своя дейност БНБ осъществява властнически правомощия, т.к. разполага с решаващи, регулиращи и санкциониращи функции спрямо банките, а отношенията по повод надзора с частноправните субекти, клиенти на тези банки, не са равнопоставени – в този смисъл Определение № 18/07.04.2017 г. по дело № 15/2017 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС.

Що се отнася до процесуалното изискване по чл. 204 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за предварителна отмяна на акта, от който се претендират вреди, то в настоящия случай претенцията на ищеца е за претърпени вреди от незаконосъобразни действия и бездействие на ответника, което се свързва с хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК, според която незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

С оглед гореизложеното процесният иск е допустим и следва да се разгледа по реда на ЗОДОВ.

Разгледан по същество, искът е неоснователен.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

На основание чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията (в широк смисъл на органите упражняващи административна дейности техните длъжностни лица), визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По делото няма спор, че ищецът е вложител в КТБ, който към датата на установяване на неплатежоспособност на банката от БНБ и отнемане на лиценза й е разполагал по влога си със сумата от 232 739,98 лв. След отнемане на лиценза на КТБ е задействана схемата за гарантиране на влоговете на гражданите и на ищеца е изплатена сумата от 196 000 лв., представляваща максималния праг на гарантиране на вложенията от държавата. От своя страна неплатежоспособността на КТБ е обявена и в откритото производство по несъстоятелност, в което остатъкът от влога на ищеца в размер на 36 739,98 лв. към 06.11.2014 г. е приет от синдиците на банката за вземане, което ще бъде покривано от масата на несъстоятелността. Приетото вземане е в размер на 37 179,92 лв. (вкл. начислени лихви след 06.11.2014 г.). Именно в това производство е извършено и изплащане на сума от 4 109,40 лв.

Според твърденията в исковата молба, ищецът счита, че за него е настъпила вреда в размера на неизплатения остатък от депозита му в КТБ, която вреда произтича от твърдяните действия, респективно бездействия на ответника.

Данните по делото сочат, че невъзможността на ищеца да получи от КТБ депозираните си в тази банка парични средства произтича от обстоятелството, че банката е неплатежоспособна, поради което именно й е отнет лицензът и е открито производство по несъстоятелност на банката. Изпадането в състояние на неплатежоспособност е свързано с начина на управление на банката и взетите в тази връзка управленски решения. Обстоятелството, че законодателството предвижда наличие на надзорен орган на дейността на кредитните институции не води до извод, че неплатежоспособността на една банкова институция произтича от друго, още по-малко от дейността на надзорния орган. Действията на БНБ нямат за последица изпадане в неплатежоспособност на КТБ, а са реакция на факта, че банката фактически се оказва неплатежоспособна. Това се отнася и до Решение № 137 по протокол № 27 от 06.11.2014 г., с което е отнето разрешението за включване в капитала от втори ред на КТБ на сума в размер на 35 000 хил. евро, дадено със Заповед № БНБ – 43011/28.03.2014 г. За това решение ищецът твърди, че е взето в противоречие с европейски норми. Но следва да се има предвид, че решението е от 06.11.2014 г. – денят, в който БНБ с изричен акт е установила неплатежоспособността на КТБ и е отнела лиценза й, т.е. не може да се твърди, че с вземане на това решение е предизвикано състоянието на неплатежоспособност. Освен това посоченото решение не може да се квалифицира като действие по смисъла на ЗОДОВ, а представлява юридически акт, от който за да се реализира отговорността на държавата по ЗОДОВ следва този акт да е предварително отменен, т.е. да е доказана незаконосъобразността му, а не може същата да се преценява от настоящия съд под формата на извършено от ответника действие.

На следващо място ищецът твърди, че приложените от БНБ мерки по време на наложения на КТБ специален надзор са в нарушение на чл. 63-65 от ДФЕС. Съдът намира, че и по отношение на тези мерки са релевантни изложените до тук доводи. Мерките са наложени на КТБ от 20.06.2014 г., когато банката е поставена под специален надзор. Към тази дата обаче КТБ вече е била неплатежоспособна, както е прието с Решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г., Софийският апелативен съд, определил като начална дата на неплатежоспособността именно 20.06.2014 г.

Идентични изводи за липса на връзка между настъпилата неплатежоспособност на КТБ и незаконосъобразно бездействие на ответника, могат да се направят и по отношение на твърденията на ищеца, че ответникът не е упражнил правилно или ефективно възложеният му банков надзор. Дори и да се приеме, че БНБ не е извършвала ефективен банков надзор, то не той или липсата на банков надзор са причина за неплатежоспособността на КТБ, която е довело до невъзможност за ищеца да се ползва от вложенията си в пълен размер.

Всичко изложено до тук сочи, че твърденията на ищеца за това, че претендираните вреди са настъпили от посочените от него незаконосъобразни действия или бездействия на ответника е неоснователна. Липсва пряка причинно-следствена връзка между посочените от ищеца действия, респ. бездействия на ответника (независимо дали те са законосъобразни или не) и вредите, чието обезщетяване се търси в настоящото производство.

Това е достатъчно основание за отхвърляне на иска като неоснователен. Независимо от това следва да се посочи още, че от страна на ищеца не е доказано наличието на претърпени имуществени вреди. Такива ще са налице, ако се докаже намаляване на имуществото на ищеца, чрез намаляване на активите или увеличаване на пасивите (задълженията). В конкретния случай не се установява такова намаление, тъй като е налице вземане на ищеца от КТБ в размера на остатъка от депозита му над изплатения му гарантиран размер, по което вземане, както сам ищецът сочи, се извършва плащане. Фактът, че поради изплащането на това вземане по специалния ред на ЗБН в производство по несъстоятелност на банката, ищецът не разполага със средствата си към настоящия момент, не означава, че с размера на неговото вземане за него е настъпила вреда. Начинът на удовлетворяване на кредиторите в производство по несъстоятелност въобще и в частност при несъстоятелност на банка е законово регламентиран и в него не участва БНБ, поради което не би могла да отговаря за това кога, как и колко от вземането на кредиторите на банката ще бъде изплатено.

С оглед на всичко изложено до тук при липса на безспорно установено настъпване на вреда в претендирания от ищеца размер и на пряка връзка между евентуална такава вреда и твърдяните от ищеца неправомерни действия, респективно бездействия на ответника, съдът намира предявения иск за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

В хода на делото по същество е направено искане от ответната страна за присъждане на разноски като е представен списък на разноските, включващ сумата от 3 480 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Приложени са надлежни доказателства за договарянето и заплащането на посочената сума, като е уточнено, че сумата е обща както за представителство по настоящото дело, така и по адм.д. № 321/2019 г. по описа на АдмС – Русе. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ при отхвърляне на иска разноските по производството се заплащат от ищеца. По същия начин, задължен за разноските по производството е ищецът и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ при уважаване на иска ответникът е задължен да заплати внесената държавна такса, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако ищецът е имал такъв, съразмерно уважената част на иска.

Видно от съдържанието на двете разпоредби законодателят е направил изрично разграничение на обхвата на задължението за разноски на ищеца и на ответника при отхвърляне изцяло на иска, при оттегляне и отказ изцяло на иска и при уважаване на иска. В първата хипотеза законодателят е включил в обхвата на дължимите от ищеца разноски само разноските по производството. Във втората хипотеза е включил разноските по производството, таксите и възнаграждението за един адвокат, ако ищецът е имал такъв.

Под разноски в съдебното производство законодателят, с оглед на съдържанието на основната разпоредба - чл. 78, ал. 1 ГПК, разбира разноски за такси, разноски по производството и възнаграждението на един адвокат. Разноските за такси са за държавните такси, дължими на основание чл. 4, б. "а" и "о" от Закона за държавните такси (ЗДТ) във вр. с чл. 73, ал. 3 ГПК и чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ и определени по размер в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, както и за други дължими такси (например таксата на основание чл. 9, ал. 2 от Закона за Държавен вестник). Разноските по производството включват разноски, извършени от страната, във връзка с определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед. Възнаграждението за един адвокат представлява платеното възнаграждение на ползвания от страната адвокат.

Дължимостта на всеки един от елементите на общото понятие разноски в хипотезата на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ е изрично определено с оглед на изхода от спора. Законодателят е направил изрично разграничение на обема на задължението за разноски в алинея 2 - при отхвърляне и оттегляне или отказ изцяло от иска, и в алинея 3 - при уважаване на иска. Няма законово основание разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ да се тълкува разширително, най-малкото защото създава финансово задължение за ищеца, за да се приеме, че под употребения израз "разноски по производството" законодателят разбира съвкупността от разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК - такси, разноски по производството и възнаграждението на един адвокат.

Ако законодателят е искал да включи в хипотезата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ не само разноските по производството, а и таксите, и възнаграждението за един адвокат той би употребил точно утвърдените в законодателството правни понятия в съответствие с чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Липсата на изрична разпоредба, която да определя за процесната алинея съдържание на понятието "разноски по производството" по начин различен от този, употребен в алинея 3 на чл. 10 ЗОДОВ и в чл. 78, ал. 1 ГПК, ясно установява волята на законодателя в хипотезата на алинея 2 на чл. 10 ЗОДОВ дължими от ищеца да бъдат само направените от съда и страните разноски по производството, не и таксите и възнаграждението за един адвокат.

С оглед на горното в хипотеза като настоящата, когато искът по ЗОДОВ е отхвърлен изцяло, ответникът има право на направените по производството разноски, но не и на възнаграждение за един адвокат. Това прави искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски, представляващи възнаграждението на един адвокат, неоснователно.

Водим от горното, Русенският административен съд, VІІІ-ми състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ иска на К.И.М., ЕГН **********,***, срещу Българска народна банка, гр.София, предявен по реда на чл.1 от ЗОДОВ вр. чл.203 от АПК за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправомерни действия и бездействия на БНБ, в размер на 33 070,52 лв., представляващи разлика между размера на депозита на ищеца в Корпоративна търговска банка и изплатения му гарантиран депозит и сума в производството по несъстоятелността на банката.

ОТХВЪРЛЯ искането на Българска народна банка, гр.София за присъждане на разноски за процесуално представителство по делото – възнаграждение за адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: