РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 10.11.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
|
ДИАН ВАСИЛЕВ |
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВ адм. дело № 266 по описа за 2016 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по чл. 185 и следващите от АПК.
Образувано е по
протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Русе, в който се твърди, че разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от
Наредба № 9 за разрешаване, функциониране и премахване на временни съоръжения
за търговия на територията на Община Борово (за краткост по-долу наричана само
Наредба № 9), приета с Решение № 305 по Протокол № 45/31.10.2002 г. на Общински
съвет – Борово, е незаконосъобразна в частта относно текста, определящ че
писменото съгласие на останалите собственици следва да е „нотариално заверено”.
Претендира се отмяна на разпоредбата в тази й част поради
противоречие с нормативен акт от по-висока степен – Закона за устройство на
територията (ЗУТ). Иска се и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – Общински съвет гр. Борово, в
представено по делото писмено становище, счита протеста за неоснователен. Излага
доводи за съответствие на оспорената разпоредба както с буквата, така и с целта
на закона. Твърди, че по този начин се защитават интересите на гражданите на
общината.
След преценка на събраните по делото доказателства и
обсъждане на доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
С Докладна записка № 455/11.10.2002 г. кметът на
Община Борово е направил предложение Общински съвет Борово да отмени
съществуващата Наредба № 9 на ОбС – Борово и да приеме нова Наредба за разрешаване,
функциониране и премахване на временни съоръжения за търговия на територията на
Община Борово.
Общински съвет – Борово с Решение № 305 от Протокол
№ 45/31.10.2002 г. приел предложената наредба, която била обозначена отново под
№ 9.
В чл. 6 от тази наредба е уредена възможността за
поставяне на съоръжения за търговска цел в частни имоти. В оспорения текст на
чл. 6, ал. 2 от Наредба № 9 на ОбС – Борово е посочено, че при съсобственост на
имота всеки собственик може да постави съоръжение за свои нужди с писмено
съгласие на останалите собственици, нотариално заверено.
При така изяснената фактическа обстановка и след
проверка на оспорвания административен акт съобразно чл. 168, ал.1 АПК, съдът
прави следните правни изводи:
Протеста е процесуално допустим, подаден от прокурор
при Окръжна прокуратура – гр. Русе в рамките на правомощията му по чл. 16, ал. 1,
т. 1 АПК и доколкото е против подзаконов нормативен акт, подаването му по
силата на чл. 187, ал. 1 АПК не е свързано с преклузивен срок.
Разгледан по същество протестът е основателен по
следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Русе е
нормата на чл. 6, ал. 2 от Наредба № 9 за разрешаване, функциониране и
премахване на временни съоръжения за търговия на територията на Община Борово.
Съгласно чл. 196 АПК, във връзка с чл. 168 АПК и чл.
142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на
издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с
тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност
всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден
от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените
правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с
целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност
на административния акт и е основание за отменянето му.
Оспорения акт на Общински съвет Борово е постановен
от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по чл. 56, ал. 2 ЗУТ, в
изискуема писмена форма и в съответствие с процесуалните правила за приемане на
подзаконов нормативен акт от общинския съвет.
Атакуваната пред съда норма на чл. 6, ал. 2 от
Наредба № 9 се явява незаконосъобразна в оспорената част. Тя е в противоречие с
материалноправните разпоредби.
По смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗНА(Закон за нормативните
актове), наредбата е нормативен акт,
който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на
нормативен акт от по-висока степен.
Съгласно разпоредбата на чл. 15 ЗНА наредбата трябва
да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока
степен и ако противоречи на нормативен акт от по-висока степен, се прилага
последния.
В този смисъл с наредба не могат да се създават
разпоредби, които да влизат в колизия и да противоречат на нормативен акт от
по-висока степен.
В настоящия случай чл. 6, ал. 2 от Наредба № 9 поставя
изискване за „нотариално заверено” писмено съгласие на останалите собственици
на имота, когато имотът е съсобственост, за разполагане на съоръжение за
търговия в този имот. Разпоредбата не посочва каква точно нотариална заверка се
изисква – на подписите, на датата или на съдържанието.
Доколкото процесната наредба е издадена на основание
чл. 56, ал. 2 ЗУТ, то е задължително да съответства на съдържащата се в него
правна регламентация.
Нормата на чл. 56, ал. 5 ЗУТ урежда хипотезата, че в
чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на обекти по ал. 1 – преместваеми
увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи
дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни
средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия
градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци,
чешми, фонтани, часовници и други), се издава въз основа на изрично писмено съгласие от собственика
на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект
площ.
След като поставеното в закона изискване е за
писмено съгласие от собственика (в случая на съсобственика) на поземления имот,
не може с подзаконов нормативен акт да се въвеждат допълнителни утежняващи
условия, каквото е нотариалната заверка.
В допълнение следва да се посочи, че съдът намира за
несъстоятелна тезата на ответника, че въвеждането на изискването за нотариална
заверка на писменото съгласие на съсобствениците на имота за поставяне на
временно съоръжение е с цел защита личните и имуществените интереси на
гражданите и на юридическите лица. Несъстоятелността произтича от факта, че
наредбата въобще не определя кое точно обстоятелство следва да бъде
удостоверено нотариално (подписа, датата или съдържанието). При това положение
въобще не може да се говори за каквато и да е защита на интересите на
гражданите или юридическите лица, тъй като е напълно неясна целта на
изискваната нотариална заверка. Независимо от това, както вече беше посочено
по-горе, законът не е въвел изискване за използване на специална писмена форма
на съгласието на съсобствениците, а именно с нотариална заверка на някой от
съществените елементи на това съгласие – подпис, дата или съдържание, поради
което въвеждането на такова условие от общинския съвет с приемане на наредбата
по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ е недопустимо. Разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ
предоставя на общинските съвети правомощие да определят реда, по който да бъдат
издавани разрешения за поставяне на преместваеми обекти от главния архитект на
съответната община, но не и да определят условията, при които да бъдат давани
такива разрешения.
Допуснатото противоречие със законова норма води до
порочност на атакувания текст от наредбата в частта му, с която се изисква
нотариална заверка и следва да бъде отменен на това основание.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1
АПК, ответникът по оспорването следва да заплати на ОП – Русе направените
разноски в размер на 35 лева, представляващи заплатен депозит за публикация в
„Държавен вестник“.
Така
мотивиран и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Административен съд – Русе,
ОТМЕНЯ по протест на Прокурор от Окръжна прокуратура –
Русе чл. 6, ал. 2 от Наредба № 9 за разрешаване, функциониране и премахване на
временни съоръжения за търговия на територията на Община Борово, приета с
Решение № 305 по Протокол № 45/31.10.2002 г. на Общински съвет – Борово, в частта на текста „нотариално
заверено” в края на разпоредбата.
ОСЪЖДА Общински съвет гр. Борово да заплати на Окръжна
прокуратура – Русе направените в производството разноски в размер на 35 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния административен
съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок, считано от съобщението за
постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.
След влизането му в сила решението да се разгласи по
реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.